Пътят на коприната

Производство на коприна – един многовековен обичай

Коприната попада в класацията на най-скъпите платове в света. Научете любопитни факти от създаването до приложението ѝ.

Родината на коприната

Този нежен плат започва историята си преди повече от 4 хиляди години. А за родина на коприната се смята Китай. Древна история разказва, че производство на коприна започва когато в горещия чай на императрицата пада пашкул. Той започнал да се разтваря и разпуска. Императрицата забелязала, че нишката е нежна, тънка и дълга повече от километър. Тя я запазила и изтъкала ефирна и изтънчена тъкан – коприна.

Това, разбира се, е само мит. Но историците са установили, че китайците около 2 500 години преди новата ера са открили, че молецът, който обитава черничево дърво, произвежда нечуплива, фина нишка. В ранните години коприната е запазена само за императори, благородници и високопоставени хора.

Пътят на коприната

Коприната се превърнала в търсена стока и Китай започнал да изпраща цели кервани чак до Средиземно море. Пътят се простира на около 5 хиляди километра. Търговците пътуват на групи, които понякога са били от стотици хора, яздейки камили или коне. Именно този маршрут е наречен “Пътят на коприната”. Коприненият плат се търгувал срещу различни стоки, а в Древен Рим цената му се е равнявала със злато.

Производство на коприна

Естествената коприна се получава от пашкул, които обвива ларвата на черничевата копринена пеперуда. Копринената гъсеница създава пашкули с въртеливи движения. Като дължината на нишката може да достигне хиляди метра. За да се размотаят копринените нишки, пашкулите трябва да се сварят.

Копринените буби се отглеждат в специализирани ферми, с контролирана температура и влажност. Те единствено се хранят с черничеви листа.

За да се превърне копринената нишка в текстилно влакно минава през различни процедури. Първата е пренавиване – от една макара на друга. След това – сдвояване и предене, което означава две нишки да се обединят и да се предат. След което се преминава към насосване – подреждане на нишките, за да се изгради основа.

Днес Япония е най-големия производител на копринени пашкули в света, а след нея са Китай и Индия. През 70-те години на 20 век България е била на 3-то място сред производителите, след Япония и Корея.

Още интересни факти за коприната

  • тя е един от най-здравите естествени тъкани, но губи голяма стойност от това си качество, когато е мокра;
  • не задържа прах
  • не създава статично електричество
  • топли в студено време и създава усещане за прохлада в горещините
  • съдържа над 97% протеини
  • съдържа 18 аминокиселини
  • за направата на плат за една рокля, копринените буби изяждат около 70 кг черничеви листа
  • един метър черничева коприна струва около 100 долара

Видове коприна

  • Туил (Twill) – мека и гладна коприна. Платът е със сплитка кепър. Именно той допринася за това цветовете да играят със светлината, което придава елегантен сребрист блясък. Отличава се с приглушен блясък и висока плътност. Тази материя е идеална за шиене на рокли, поли и подплати за връхни дрехи;
  • Копринен сатен – той е гланцирано лъскав плат, излъчващ изключителен блясък. Сатенът е предпочитан за изработка на вечерни и булчински рокли, защото придава лукс на облеклото;
  • Кадифе – тежка копринена тъкан, но изключително мека. Доста често кадифе се използва за направата на завеси;
  • Коприна Шармез (Charmeuse) – копринена материя, която се тъче по специфичен начин. Повърхността е лъскава, а задната страна е матова. Тя се използва за направата на продукти, които ще се виждат само от едната страна – като калъфки за възглавници и пликове за завивки, блузи и нощници;
  • Хаботай (Habotai) – мека и лека материя, с гладко гланцово покритие. Използва се обикновено за шалове и бельо;
  • Коприна Дупион (Dupion Silko) – материя, изтъкана от здрава, двойно пресукана нишка. Отличава се с появата на черни петънца, които са част от оригиналния пашкул на копринената буба. Използва се при шиене на якета, вечерни и булчински облекла;

Източници: chr.bg